— Райчо Станев
Наредени. Или пък не.
Гръбчетата им.
Така са най-красиви, подредени заедно.
Някой преди теб е попълвал тези рафтове с книги.
Преди такава колекция се показваше. Хвалиш се, уж случайно. Във времето без Ютюб и Нетфликс, без дори целодневна телевизия.
Цени ли някой сега тази хубост?… И какво ни носи тя?
Тя е здрава, стара сила, на която да се облегнеш.
Дава ти смелост да забавиш темпото. И да потърсиш себе си.
— Петя Запренова
Без съмнение Борис Ангелушев е явление в нашето изкуство. Той е рубиконът в шрифтовата ни култура. Донесъл европейски постижения в графиката, той ги прави толкова български, колкото никой преди това, а може би и след него.
— Проф. д-р Стоян Дечев, НХА
В работите на Александър Поплилов няма нищо случайно. Всеки детайл и елемент е обмислен и носи директно или подсъзнателно послание, независимо дали е илюстрация или текст. Борис Ангелушев поставя основата, Александър Поплилов създава средата за развитие. Но двамата заедно изграждат съвременната шрифтова култура в България.
— Д-р Георги Павлов, НХА[:]